Не най-далечните пътешествия променят човека. Най-много го променят онези, от които се е върнал с повече уважение към хората, отколкото е тръгнал.

В голямата ми кошница с пътувания всеки път добавям по един скъпоценен камък. Богатството ми все повече тежи. То ме окрилява за следващи приключения сред народите по света. Отдавна не отбелязвам държавите, които съм посетила, но отбелязвам новите си приятелства. Обикновените хора по света са еднакви в желанията си за радост, здраве, добруване и мир.

Ще започна с една от последните ми срещи. В последните дни на екскурзията съм в град Астара, южен Азербайджан, на границата с Иран. Повечето население са талъши, ирански произход. Малката ни група от седем души се разпиля по малките магазинчета с иранска стока. Набързо си накупихме всички всевъзможни подправки. От най-близката чайна ни наблюдаваха. Чужденците тук са рядкост. Туризмът в южната част на страната едва прохожда. Аз му предричам бъдеще, защото хората тук си струват. Всеки от нас беше любезно поканен на традиционния чай. Петимата мъже в чайната знаеха за България, веднага споменаха за огурцьı и помидорьı /краставици и домати от времето на социализма/, разбира се и други неща. Говорихме за последните събития в Иран. Попитах как се чувстват тук на границата, като в съседство не се знае още какво може да се случи. Най-активният в разговора, Ариф ме погледна право в очите и изрече: Когато врагът влезе през вратата ми и аз го убия не е грях, ако врагът тръгне да бяга и го убия е престъпление, а когато врагът падне и го убия е грях. Всичките участници в разговора млъкнахме и отпихме много дълги глътки от ароматния чай. Докато бавно асимилирах казаното, Ариф ме попита: Знаеш ли кой е Низами Гянджеви? Мълчах глупаво. Той продължи с думите на Низами: ,,Целият свят е тялото, а Иран е сърцето…“ Помолих за втора чаша чай. Тогава разбрах, че цитираният е ирански поет от 12 век, като най-известната му творба е ,,Петокнижие“. В една от поемите му, ,,Седем красавици“ е горепосочения двуреден стих. Научих, че по същата поема е ,,Турандот“/1926 г./на Джакомо Пучини. Има въздействие върху Руми, Гьоте… Разбира се въздействието на разговора върху мен и приятелите ми беше разтърсващо. Гледахме с уважение към философията му. На сбогуване Ариф гордо заяви: Независимо какъв се чувствам, винаги ще защитавам страната в която живея! Ето заради такива срещи си заслужава да се пътува. Енергията, която се завихря от емоционалния заряд на срещата-разговор разголва душите. Остава еднаквостта, човечността. Различията изчезват. А колко много се смяхме, когато Ариф ми обясняваше как Сталин обявил Низами за азербайджанец. Навсякъде хората се смеят еднакво заразително.

Здравей, Баку и Азербайджан на 04. 09. 2026 г.! Не тръгнах да диря световноизвестни забележителности, но страната ме изненада с облик, който не съм срещала другаде. Не приличаше на обикновена азиатска държава. Ситуирана е в югоизточната част на Кавказ и граничи с Русия, Грузия, Армения, Иран и Турция. На изток се простира Каспийското езеро, но поради огромните размери се нарича море. Има и друга причина за това. Солеността на световния океан е 35 промила, което означава 35 гр. сол на литър вода, съответно на Черно море е 17-18 промила, а на Каспийско море е 11-13 промила, като близо до устието на Волга е почти сладководно. За съжаление видях темповете, с които водата отстъпва на сушата. Учените не дават обяснение за скоростните процеси. Ако бъдещето е като на Аралско море, никак не е добре. Зоната на депресия е свалила столицата Баку с цели 28 метра под морското равнище, но електрониката показа стойности минус 68 м. Може би някъде дълбоко, между плочите водата заминава, но пък по тежкия петрол бълбука в изобилие. Въобще нямат нашите притеснения, за колко ще се зареди колата и дали ще има въобще с какво да се зареди. Шофират мощни китайски джипове, Хонда и Мазда. Зареждат само за 50 цента. Във вътрешността на страната има експонати от руските Лади, които са в движение.

Ето как видях Азербайджан: В столицата небостъргачи от 21. век стоят в хармония и непосредствена близост до крепостни стени, на повече от 1000 години. Величественият Кавказ е приютил по върховете си етнически групи, които говорят език, непознат на останалия свят. Безкрайни полупустини, от чиито недра излизат вечни огньове и кални вулкани. Древни кервански пътища разсичат страната. До кервансараите се издигат зорастрийски храмове и ислямски джамии. Векове наред от тук са минавали народи, търговци и армии. Азербайджан е бил и си остава мост между Европа и Азия. Мост между Изтока и Запада.

Преди да замина бях прочела няколко пътеписа на нашенци посетили столицата Баку съвсем скоро. Доста подробни описания на забележителностите. Ще бъда кратка. Една красиво подредена постсоциалистическа, съвременно модерна европо-азиатска столица. Всеки се стряска от чистотата на града. Три до четири милиона не са малко народ, а реда и чистотата са като даденост. Рано сутрин големите булеварди и улици се мият, забележете с препарат и вода. Ухае на току що изключена пералня. Много зеленина. Хотелът ми беше в стария град, но съвсем близо до новата част, започваща с три небостъргача построени под формата на пламъци. Пламъкът като национален символ присъства в сувенири, тъкани, сгради, навсякъде. Много старини от керванския период. В началото на обиколката гидът обясни, че в страната се пие чай. Чашата за поднасянето на ободряващата напитка е под формата на круша. В изтумбената долна част чая е горещ. Нагоре по свободното тясно гърло течността изстива и при допира с устните на последната извивка е вече с нормална температура. Чудя се защо тук не пием чай, а се наливаме с измислени кафета…

Хиляди миниатюри и певицата Йорданка Христова

Впечатлена съм от музея на миниатюрната книга. Много малко информация имах преди пътуването, почти нищо. Оказа се, че музея е частен дом на 95 годишната Зафира Салахова. Колекционира от 1982. Броя на екземплярите е повече от 3000. Рекорда е вписан в книгата на Гинес. Японските миниатюри се четат само с лупа. Тъкмо се готвех да попитам кога е живяла Зафира, когато тя излезе насреща ми и започна да ни разказва за срещите с Йорданка Христова – певицата. Добре, че излезе навреме. Показа ни една миниатюра с цитати на Тодор Живков. Снимахме се с 95г. собственичка на колекцията. Когато човек намери призванието си и е в полза на хората, духовната му енергия неимоверно нараства. Да е жива и здрава и доживее до 100г, за да радва любителите на книгата от цял свят.

Заха Хадид е и в Баку

Една от най-известните модерни сгради в света е именно тук в Баку. Автор на шедьовъра е една от най-влиятелните личности в световната архитектура. За първи път се срещнах с нейни сгради в столицата на Ирак – Багдат. Това е иракско-британската архитектка Заха Хадид. Родена в Багдат, изучава архитектура в Лондон. От ранните до късните и проекти никъде няма прави ъгли. Всички извивки на сградите следват линиите на природата. Плавно, като изваяни от вятъра. Компютърните технологии по средата на 20 век не позволяват изпълнение на сложните извивки, които тя чертае. Края на 20 век позволява реализиране на мечтите и. Формите на природата заложени в сградите и започват да изникват по световния подиум: Национален музей на изкуствата – Рим, Операта в Гуанджоу, Център за съвременни изкуства – Синсинати, Център за водни спортове – Лондон. През 2004 г. Заха Хадид е удостоена с наградата ,,Прицкер“, равностойна на Нобеловата, но при архитектите. През 2014 Азербайджан заявява пред света своето ново модерно лице с културния център ,,Хайдар Алиев“, строен под зоркия поглед на Заха. Композицията гледа към бъдещето. Бялата сграда, в която се помещава музей изобразяващ историята и културата на страната се е превърнала в символ на съвременен Азербайджан. Надписът ,,I Love Baku” е на достатъчно разстояние пред архитектурното чудо. Снимките, които всеки си прави са уникални. Белите линии, на зелен фон, с надпис за обич!

Няма да пиша за крайбрежния булевард, за малката Венеция, за Хайледпарк, за Девичта кула… Могат да се намерят удобни полети, които иска може да види с очите си. В момента когато пиша, там се провеждат кръгове от Формула 1. Аз видях как се издигаха обезопасителните пояси по булевардите. Много, много пари…Да не говорим и за кулинарния туризъм. Ужасно вкусна кухня.

Вулкани от кал

Да попътуваме извън столицата. Днешната дестинация са калните вулкани. Покрай пътя са наредени къщите на газовиките. Така по времето на социализма наричаха работниците по нефтените платформи. Открояват се заводите на Холсим груп, швейцарска мултинационална компания за цимент, инертни материали и бетон. Пътуваме покрай ж.п. линии, резервоари и депа за нефт, виждат се силуетите на платформите в Каспийско море. Търся с поглед боклуци по пътя, но за радост няма. Навлязохме в пустиня, такава е 20% от територията на страната. Единствените и обитатели са малки лисици, зайци и мишки. Важното е, че под земята има нефт! Не си представяйте калните вулкани като изригващите с лава по телевизията. Тези са тихи и кротки, не много високи, бавно изхвърлят смес от вода, минерали, глина и природен газ. Калта е богата на минерали и се използва за лечебни и разкрасителни цели. В света има около 700 кални вулкани, като 350 от тях са в Азербайджан. Във визитката на страната са.

Сега нещо интересно, което не намерих в подготвителните материали преди пътуването: Калните вулкани пътуват към лицето на пустинята от 10 до 20 км дълбочина. Тектоничната зона им осигурява проходи. Минералите в съдържанието са около 25 и са перфектни за кожата. Намазах се, може и да съм се подмладила. В тишината на пустинята с фон от далечно, дълбоко бълбукане и тихо похъркване, се чудех дали не съм на друга планета.

Следващият обект е включен в списъка на ЮНЕСКО – Gobustan Natinal Historical and Cultural Reserve. Под открито небе от огромни скални късове наблюдават стотици праисторически изображения. Археолозите смятат, че рисунките са на повече от 20 000 години.

Тъй рече Заратустра

Не много далеч от Баку стоя изправена пред зорастрийския храм Атешгях. Още от древността на повърхността на земята е излизал природен газ и е поддържал вечен огън. Огънят е символът на монотеистичната зорастрийска религия. Олицетворява абсолютната истина и доброто. Пророкът Заратустра е живял едно, две или повече хилядолетия пр. Хр. Ахура Мазда е върховното божество и богът на мъдростта в древноперсийската религия зорастризъм. Означава ,,Мъдро същество“ /ахура – същество, мазда – ум, мъдрост/.

Реставрирания храм, който видях, е строен от индийски поклонници и търговци през 17 век. Бил е място за срещи на азери, перси и индийци. Зорастрийците се женели само помежду си, но основно популацията намаля, когато започва извличането и преработката на нефта. Подредените стаи в квадрат около вечния огън разказват за живота на зорастрийците. Видях снимки на платформите за нефт на Лудвиг и Алфред Нобел, дошли тук в края на 19. век. А знаете ли от къде идва бранда Мазда при колите? Мазда има двоен произход. Първо така звучи името на създателя на японски. Второ името е в чест на Ахура Мазда. Основателите на марката са виждали в това име символ на зараждащата се автомобилна индустрия, обединяваща Запада и Изтока. Първата Мазда-Го излиза през 1931г.

Страната на огъня

Азербайджан често е наричана ,,Страната на огъня“. Това не е туристически лозунг, а геоложка истина. Под повърхността на земята имат огромни залежи на нефт и газ. Има места на които газът излиза през пукнатини. Все се намира първата искра и пламъкът лумва. Това горене може да продължи години, понякога векове. Пред вековен огън съм застанала в края на деня, най вероятно гидът е избрал това време, защото в сумрака, пламъците на тъмен фон в подножието на горящата планина Янардаг – ,,Горящата планина“, багрят в жълто-оранжево-бяло и галят очите и кожата. Зашеметяващи снимки!

На 06. 09. 26г напускам района на Баку и малкото бусче се насочва на север към гр. Губа или Guba и най-вече Кавказ. Покрай добрия асфалт са наредени фотоволтаици, лозя, черешови градини, царевица и характерните за район Губа ябълки. Производството е насочено към Русия, защото ги делят само 30 км от границата. Първата спирка е планините на захарните бастунчета – Candy Cane Mountains. Червени, бели, оранжеви широки ивици формулирани от милиони години геоложки процеси. Оцветяванията са от съдържанието на железни минерали и светлите глинести отложения от дъното на древно море. Като че ли планината е ваяна от скулптори, а не от природата. Може да се снимат филми за извънземни или фотосесии.

След гр. Губа преминахме през много зелени гори. Спряхме в Sacrash forest, нещо като социалистически санаториум. Прилича точно на нашата съвременна Камчия – лонгозова гора със стари сгради, но все още с почиващи през лятото. На една сергия една двойка приготвяха qutab. Прилича на турското гюзлеме. Жената точи пред клиента тънък лист кора. По избор се слага плънка в прегънатата кора и се пече. Сервират с чай. Да си оближеш пръстите! Зеленината изчезва и бусчето навлиза в каньона Гудиалчай в подножието на южен Кавказ. Катерим на север и все по-нависоко. Нагоре във величествената планина няма значение професията, колко държави си посетил, какви средства имаш… Пред суровата реалност всеки здраво стъпя на земята. Тук просто сме пътници. Минаваме 2000 м надморска височина и пред нас е село Хиналъг. Едно от най-високо разположените села в Кавказ и най-древното. Смята се, че тук населението е от около 5 хилядолетия. През 2023 г. културата, архитектурата и сезонния път на номадските пастири са включени в Списъка на световното наследство ЮНЕСКО. Толкова обекти съм видяла със световно значение, но за първи път виждам признание за живия начин на живот съхранен през вековете. Каменните къщички са една върху друга по високия склон. Покривът на долната е двор за по високо стоящата. Третия ред е върху покривите на втория ред. Между тях има калдъръмени улички. Най-голямото богатство на селото са хората. Не говорят много. Свикнали се да слушат вятъра, тишината и реката, която идва от още по високо в планината. А на нас все нещо не ни е наред… Правителството не газифицира селото. Целта е да се съхрани начина на живот през векове. През зимата има дълги периоди на изолация. Снегът може да натрупа до метри. Всяка къща е заредена с провизии. Произвеждат мед, картофи. Риба от реката. Отглеждат крави, овце и кокошки. През зимата добитъкът слиза на по ниско и топло. В селото остават деца и жени. Горят животински торф. Правителството помага за пътищата, има училище, медицински пункт, първи къщи за гости. В такава къща ни очакваха за късен обяд. Не обяд а пиршество! Вече зная, че гостоприемството е на много високо ниво. Попитах от какво е направена супата. Кратък и прост отговор: От каквото има в къщи. Може би защото беше с истинско масло или бях гладна. Разграничих зърната от царевица, картофи, куркума, треви… Пилафът във всеки район е различно приготвен, но навсякъде безкрайно вкусен. Месото от домашна кокошка с невероятен аромат беше най-отгоре върху пълната чиния с пилафа. Компот от череши. Чай от самовар.

Да съхраниш времето

Дългата изолация е помогнала да се запазят традиции, обичаи и усещане за общност. Говорят собствен език, който няма родственици. Корави планински хора. Няма глезотия, няма шикалкавене. Хората на Хиналъг са съхранили ВРЕМЕТО. Стори ми се, че Кавказ и планинските хора са едно и също нещо. Горди, силни, спокойни и съвсем близо до небесата! Разказаха за езеро над селото. Легендата разказва, че там е акостирал Ной. Хората, на които се възхищавам, се считат за негови наследници! През тях са минали зорастризъм, християство и мюсюлманство. Ние хората от Запада се опитваме да управляваме природата, за разлика от нас, тези тук са се слели с нея. Живеят труден, простичък живот, но гонят столетието като продължителност.

Надвечер се смъкнахме в полуравнината и съвсем близо до гр. Губа посетихме т.нар. Червено селище с еврейско население. Смята се, че са от персийския период. Огромни богати къщи с наредени червени тухли и керемиди. Строени са от наследниците, изселени по други краища на света. Застаряващо население. Не ни пуснаха в синагогата, защото не изповядваме иврит. Помолихме в едно заведение за тоалетна, не ни допуснаха. По улиците патрулира полиция. Не разбрах от какво ги пазят, азербайджанците са толкова кротки хора, ние също. Тук хората се държат за парите.

На 07. 09 се насочвам към един от най-красивите планински райони на Азербайджан – Габала. Като за начало имах спирка в скъпа винарна с много лозови насаждения. Продължение е на руски колхоз /идва от коллективнье хазяйства/.Тъкмо са се научили всички производствените средства и земята да бъдат обществени и хоп отново винарна Абгора има собственик. Не кой да е, а жената на президента. Винарната е в района на Шамахъ. 

Пътувам към планинските селища – Лахъдж и Басгал. По пътя се опитах да заговоря водача, но думите с ченгел да ги теглиш от устата му: Основните приходи на страната са от суров нефт и природен газ, в проценти това е 85% от експорта. Засилва се производството на мед, алуминий и злато. В страната има 9 климатични зони от общо съществуващите 11. Това развързва ръцете на селското стопанство. Домати, череши, праскови, ябълки, ядки се изливат на руския пазар. Тотален лидер в световното производство на нар. Наричат го новият петрол. Как обожавам сока от червените зрънца, но ще са узрели в края на октомври. Предложиха свежо запазени от миналогодишните.

Между Европа и Азия се разчита на транскаспийския международен транспортен маршрут, които носи милиони долари. Имат работна ръка от Пакистан, Индия и Турция. Най-желаните професии са компютърни технологии, доктори и полицейски служби.

Селата Басгал – Basqal и Лахъдж – Lahij са планински села. В най-силният им период са обслужвали пътуващите по пътя на коприната. В първото село наблюдавахме процеса на ръчна изработка на копринени шалове. Във второто последните дихания на медникарство, ковачество, дърворезба, кожарство… ако има туризъм, тези села ще имат препитание. Седнах до двама пенсионери, бивши учители. С какъв патос си спомняха времето на социализма, когато селото е било многохилядно с предприятия, които тъкали килими, всички за износ. Медникарство, особено големи самовари за вътрешен и външен пазар. Разказаха ми за канализация, положена тук от 7 века. В началото на 20 век са дошли французи, да разгледат и разберат как функционира толкова време без никакъв проблем. 75 годишните пенсионери милеят по децата си, които са се разпилели по страната и света.

Същата вечер преди да се настаним в гр. Габала, вечеряхме в село Мамедагалъ, в семейството на Анар Мамедов, семеен бизнес – производство на мед. Вечерите в петзвезден хотел ряпа да ядат! Една отрупана маса с продукти от градината, собствено производство. Вече сме научени, че храна не бива да се оставя на масата, което е знак на неуважение. Положихме толкова усилия! Много трудно се справихме. Разчитахме на мъжете, но и те се затрудниха с разкошния пилаф, гарниран с 2 вида месо. Разтопеното масло всеки добавяше по желание. Оризът, зърно по зърно, оцветен от куркума и лек загар от шафран, подсладен от кестени, стафиди и какво ли още не… Гостоприемство на световно ниво! Зетят на Анар, инженер от нефтената индустрия и живеещ в Баку, заедно със сина си, внук на Анар, също беше на гости. Говореше свободно английски и руски. Помогна ни при разговорите. Инженерът беше словоохотлив, показа знания за България и ни стана симпатичен. Синът му студент към АТ специалностите в Баку. На въпроса към инженера: Какво ще правите когато свърши нефта? Не видях колебание, не видях смущение. Усмихна се широко и започна да разказва за националната космическа агенция Azercosmos, за която нищо не бях чувала. Говори за дигиталните космически услуги. Милиони долари печелят от износ на сателитни телекомуникационни услуги към много държави. Чух имената на Люксембург и Великобритания изнасят ток за Грузия, Турция, Иран… Освен едно голямо Браво, какво да кажем! Инженерът разказа и за град на бъдещето недалеч от Баку. Залагат се роботизирани предприятия, със съответните командни пунктове. Всеки от нас би трябвало да се учи от оптимизма на по-добрите. Никой не е най-велик. Радвам се на отношението на това семейство към бъдещето. Имаш визия, имаш път. Правилният път е напред! Вечерта напредна и се придвижихме към красивия курортен гр. Габала. Намерихме си луксозната къща за гости, или вила. Указания за ключ електронен, уютен двор и изведнъж се озовахме пред басейн с минерална вода, не за киснене, а за плуване. Над водата се вдигаше топла пара. Самата вила, тип планинска, в подобна съм била в Исландия. Хвърлихме раниците по спалните и кой в басейна, кой в сауната. Разбор на деня, пред огъня в специално огнище в закътан зелен двор. Преди 10 г. тук е имало десетина селски къщи. Няколко пъти идвали чужденци на гости и поради лековитата минерална вода. Появили се първите стаи за гости. Няма големи хотели. Чисти подредени улици, вили за гости. За съжаление вече се строят огромни водни увеселителни паркове. На другия ден с кабинков лифт се изкачихме на Tufandag. Все едно летяхме вертикално. Построяването на този лифт по много стръмния склон си е инженерен подвиг. Предполагам бетона за колоните се е изливал от хеликоптери. Тук за първи път се качих на т.нар. планинско влакче, mountain coaster. Върху една релса се плъзга шейна за един човек. Има ръчен лост за управление на скоростта. Релсата е на 1 м. височина от земята по стръмен планински склон. Тръгнах първа. От четиримата осмелили се никой не беше изпитвал подобен адреналин. Още на първия завой обърках посоката на лоста и с такава скорост влязох в завоя, че свят ми се зави. Шейната се наклони странично, с тялото се държах в обратна посока, но чувството, че излитам над бездната, едва го контролирах. И тази емоция се записа в списъка с адреналиновите преживявания.

Великия път на коприната

Някъде между планината и равнината се е сгушил град Шеки, градът в които светлината рисува! В продължение на столетия той е бил важна спирка по Великия път на коприната. От тук преминавали кервани натоварени с коприна, поправки, порцелан, скъпоценни камъни и идеи. Едновременно със стоките пътували езици, религии, музика, занаяти и знания. Пътят на коприната никога не е бил само търговски път. Той е бил най-дългият университет на човечеството. Всеки керван е носел нещо повече от товар. Носел е нов начин да се гледа на света. С такива мисли обикалям между каменните стаи на запазения кервансарай. Съвременния град е почти 700 000 жители. В центъра живеят 40% от общото население. Другите са в покрайнините, в близките селца.  Най-голямата ценност на Шеки е дворецът на Шекинските ханове. Дворецът е строен през 1761 – 1762 г. Не впечатлява с размерите си. Впечатлява с изяществото си. Фасадата е украсена с геометрични орнаменти, цветя и изящни рисунки, като от приказка. Предизвикателството е в прозорците. Всичко е цветно. Стъклата са донесени от Венеция. Всеки прозорец е изграден от стотици, може би хиляди малки различно оцветени стъкълца и извезани дървени елементи. Няма пирони, няма лепило. С изключителна прецизност стъкълцата и дървените минирамки се заключват в жива мозайка. Въображението на майсторите е създало техниката шебеке. Когато светлината мине през шебеке, стаите на двореца се изпълват със цветове. Светлината започва да рисува в различни цветове…

Обядвахме със специалитета на града – пити: агнешко приготвено с шафран, кестени, сливи и нахут. Приготвя се в малко гърне, на бавен огън. Айрянът на азербайджанците е гъсто разбит с много фино смлян джоджен. Божествен, опитайте! Накрая чай, редовно пием чай от самовар, няма значение по кое време на деня.

Гр. Шаки е известен и с местната шакинска халва. Шекинският хан бил изключителен любител на сладкото. Със заповед натоварил сладкарите да създадат нещо необикновено за вкусовите му рецептори: Приготвя се от майстори наречени, халвачи. Със специална решетъчна лъжица с 11 отвори се излива на нежни нишки течно оризово брашно върху нагорещена медна тава. Осем слоя от нежната мрежа се подреждат като първа основа. Добавя се в астрономически количества натрошен лешник или орехи, подправени с кардамон. Отгоре още осем слоя от тънките мрежи. Отгоре се рисува шарка шабака, като прозорците с боя от шафран и сок от цвекло. Пече се на дървени въглища. Горещ сироп и се поднася след 10 часов престой. Стой та гледай как се яде! Жалко за фигурата! Усещам, че прекалявам с кухнята, да попътуваме отново!

Най-големият град на южен Азербайджан, почти на границата с Иран е Ланкаран – 83000 жители от азери и талъши. Отново 30% са в града, останалите в околностите, приютени в малки селца занимаващи се със селско стопанство. Тук на юг климатът рязко се променя към субтропичен. Всеки ден вали, идеални условия за ориз, чай, лимони, портокали, мандарини, киви, бамбук.

Пътувахме покрай непрекъснато работещи, въртящи се помпи за нефт. Забелязах много пълноводна река като Дунав, казва се Ququ. Настанихме се в центъра на града в хотел Хан. Стар руски стил, направен от дърво, шарен и с убийствено добра кухня. Ще разкажа какво сервираха на закуска: Първоначално пристига току що изпечен хляб, наречен тандур. По нагретите стени на огромна глинена делва се лепят питките. Изпичат се с двоен загар, хрупкави, от ръчно месено тесто. Веднага след това наливат чая. Заедно с Кейт се радвахме на аромата и изведнъж масата се затрупа с мед, сирене, масло, орехи, омлет, менеме/към омлета има и домати/, пържени сладки, варени яйца, кренвирш от телешко…И двете отчупихме от тандура. После няма да разказвам. Не си падам много по яденето, но този път прекалих.

Сталин и обира на пощенски влак

Културно-историческия музей на града е в бившия дом на виден търговец – Мирахмед Хан. През 1912 търговецът възлага на френски архитект строителството на палата в чест на жена му. Лично ни пое директорката на музея. Научих, че до 1920 г. азербайджанците използват арабска азбука. От 1920 до 1990 г. кирилица, а след това латиница. Тук в Ланкаран Сталин е бил в затвор от 1902 до 1905 г., защото обрал пощенски влак на руската империя. А с какъв патос жената говореше за Гайдар Алиев, бившия президент, обединил всички райони, каквото и да означава това. А за новия, синът на предишния Илхам Алиев, директорката изрази благодарност и удовлетворение от възвръщането на окупираните от арменците територии около Нагорни Карабах. Почти цялото арменско население напусна домовете си, макар че президента им гарантира граждански права и равенство. Нашият план да влезем в Нагорни Карабах се провали, защото бягащото население е минирало цялата територия.

Направи ми впечатление, че градът има музей на дълголетието. Дълголетниците устояват на времето с много работа, много риба, зеленчуци, месо, масло, сирене собствено производство. Посетихме чаена плантация, която е на мястото на бивша социалистическа. Най-хубавия се бере от средата на април и то само игловидните връхчета. Ароматен и лек, най-скъп. От средата на май и юни се берат на ръка последните три листчета за зелен чай. Следващ месец – машинно бране за червен и черен чай. 25 гр. са нужни за 1 л. вода. Когато водата кипне с малка част от нея се измива чая. Измития чай се покрива с половината вода. Когато листенцата, които са завити на руло се разтворят се добавя и останалата гореща вода. В интерес на истината съдържанието на кофеина не ми пречеше да спя. Всички пиещи редовно чай вярват в доброто му отношение към здравето, особено за сърдечните заболявания.

В края съм на най-смислената трета част от пътуването. Подготовката е любопитство, Пътуването е адреналин. Преразказването е осмисляне. Дали станах малко по добра? Всички хора пътуваме през живота. Нека пътуваме с добротата на любопитството. Да пътуваш, означава любопитството да победи навика. Истинският път започва винаги в душата.

Д-р Нева Читалова