Втора Част – Еквадор – в средата на света

Андите при Пача Мама

За първи път разказвам историята. Забравих за 52-те църкви, за културния център, който ми хареса. Малко да дойда на себе си и ще обърнем внимание на Андите. Най-дългата планинска верига в Южна Америка, естествено продължение на Кордилери от Северна Америка. Веригата е по цялото западно крайбрежие на Южна Америка от най-северната част на континента чак до Огнена земя. Дължина от 9000 км и ширина до 800 км, определено най-дългата верига в света. Разнообразие флора и фауна, само ендемитите са 30 000 и над 17 000 вида птици. Там е най-голямата златна мина, 50% от световния добив на мед, много сребро, молибден. Северните Анди са родината на инките, но болестите и жестокостта на испанците са оказват непреодолима пречка за империята им. Може би името идва от племето анти, живяло някога в планината. На езика кечуа ,,анди“ е висок връх. Друг превод: ,,медна планина“. Начало на три големи речни системи, една от които е Амазонка. Много подпочвени води. Тук живеят кондорите, птиците с размах на крилете до 4 м. Една четвърт от световното кафе е от Андите. На много места съм чела за красивите природни гледки. Едно е да четеш, съвсем друго е да видиш и усетиш. Дали ще мога да го опиша?: Величествена, прозираща под и над облаците на 3000 м. Както имат над 50 върха с височина над 6 100м, така почти незабележимо изчезват под водите на Тихи океан. Много зелено и влажно донякъде, после започва покривката с тревата ичу. От жилавите и стъбла се плетат килими и рогозки. Независимо, че от испанците им е останал католицизма, хората живеещи в планината благославят Пача Мама или майката Земя. Древен ,труден и постоянен ритуал на обработка на земята. Не видях техника. Животът на местните, дори днес е катерене по висок планински склон. Сливат в едно и вървят с разбирането, че светът от който идваме, светът, в който живеем и светът, в който ще идем е една спирала със стъпала все по-нагоре. Витката е изтъкана от дуалност: добро и лошо, ден и нощ, жена и мъж… Андите са продуктивна планина. От тук тръгват по света картофи, царевица, домат, кока, мушкато… Още инките са отглеждали около 3000 вида картофи, а днес видовете са около 4000. Най добрият картоф расте на 4000 м. Студът и силното слънце оформят по плътни и по ароматни грудки. Доматът влиза в България през 1939 г. Ние го ядем на шопска салата, а тук в салата най-много 2 резенчета. Доматът се консумира сготвен, не се яде суров, заради киселинното съдържание. Нашият смилянски боб си е баш от Андите. Много видове по форми, цветове, големини на зърната. Любимата ми царевица… И така без да усетя, отново съм на mirador или view point  на 4200м. Обичам Андите. Излъчват една мека сила, от която съм омагьосана. Движението под и над облаци, влажна зеленина, непроходима джунгла, пълни речни корита или тюркоазени езера…Андите са усещане за топла прегръдка от великата майка природа. Добре се чувствам и в родните Родопи, но го няма тропическия индиански привкус на далечното и по малко познато.

В най-опасния град в света

С бързия залез на този динамичен ден се озовах в най-многолюдния град на Еквадор – Гуаякил. Малката ни група го използва като междинна спирка към Галапагоските острови. Разположен по река Гуаяс, преди да се влее в Тихи океан. Основно пристанище и важен стопанско-промишлен център с международно значение. Освен испански, тук има много италианско влияние приложено за реконструкцията на града след опустошителен пожар през 1896 г. Видях най-популярния им туристически обект: Крайбрежната алея Малекон 2000 по протежението на река Гуаяс. Безопасна и добре подържана. От хълма Санта Ана се вижда целия града. Беше толкова топло, че половината, от което разказа гида не го чух. Запомних, че когато дошли испанците, това място е било мочурище. Иззели са от височината на хълмовете и са засипали тресавищата. Трябва да са били много народ или пак са впрегнали в непосилен труд горките местни. Гордост за града е паркът на игуаните. Около 200 броя огромни гущероподобни се разхождат по зелените площи. Децата пък и големи ги хранят. Някак не ми изглеждаха на място в огромния град, но това е мое мнение. Историческия квартал го видях отдалеч, достатъчно ми е.

Малко пикантерия: още преди първата обиколка ни предупредиха, чанти и раници се носят отпред, а не на гръб, където са по лесно уязвими. Точно при нашето посещение град Гуаякил беше обявен за най-опасния град в света. Ама, че съм късметлийка!    От тук се очертава новия път на дрогата. Най-големите производители – Перу и Боливия са в съседство. Тръмп или Америка пребориха Мексико и Венецуела, което пречерта пътя на дрогата през еквадорския Гуаякил. През 2024 година Еквадорския наркобос Adolfo Macias избяга от затвора. Въведоха военно положение, но не го намериха. Е, може да съм го срещнала някъде по оживените улици, но нали внимавах за раницата ми…

Оприличих Еквадор на една електрокардиограма. Разказах ви за електрическите импулси или това, което изпитах. Написаното или графиката вие ще одобрите или отхвърлите. Целта на ЕКГ е да открие заболявания, диагностика и т.н. Вие виждате моите диагнози и оценки за една шарена и симпатична страна, част от Южна Америка и всеки от вас си решава, дали да пътува или не. Засега не спирам. Ще летя към Галапагос и следващия разказ.

Д-р Н. Читалова

(следва продължение за островите Галапагос)