Райският газ в денталната медицина
Владимир Панов
Азотният оксид, известен още като Райски газ или „смеещ се газ“, е едно от важните открития в историята на медицината и денталната медицина. Неговото приложение променя начина, по който се извършват стоматологичните манипулации, защото за първи път дава възможност болката да бъде контролирана. Преди появата на упойките екстракцията на зъби и хирургичните интервенции били изключително болезнени.
През 1772 г. английският химик и философ Джоузеф Пристли успява за първи път да синтезира газа. По това време учените не знаели какви приложения може да има веществото. Десетилетия по-късно британският химик Хъмфри Дейви започва да експериментира с азотния оксид и забелязва, че той предизвиква чувство на еуфория, смях и намалява усещането за болка. Именно Дейви въвежда популярното название „laughing gas“ – „смеещ се газ“. Още през 1800 г. той предполага, че веществото може да се използва при хирургични операции за обезболяване.
През първата половина на XIX век райският газ започва да се използва основно за развлечение. В САЩ и Англия се организирали така наречените „gas parties“ – публични демонстрации, при които хората вдишвали газа и изпадали в състояние на еуфория и неконтролируем смях. Именно по време на едно такова представление през 1844 г. американският зъболекар Хорас Уелс забелязва нещо изключително важно-един от участниците се наранява сериозно, но не усеща болка под въздействието на газа. Това кара Уелс да се замисли дали азотният оксид не може да се използва за обезболяване по време на стоматологични процедури. На следващия ден Уелс решава да направи експеримент върху самия себе си. Той вдишва райски газ, а негов колега изважда болния му зъб. Според описанията процедурата преминава без болка и това убеждава Уелс, че е открил нов метод за анестезия. Събитието от декември 1844 г. днес се смята за едно от най-важните в историята на денталната медицина и анестезиологията.
След първите успешни случаи Уелс започва да използва райския газ при свои пациенти в Хартфорд, Кънектикът. Въпреки първоначалните успехи, публичната демонстрация, която той прави през 1845 г. в Бостън пред студенти и лекари, завършва неуспешно. По време на манипулацията пациентът извиква, което кара присъстващите да сметнат метода за неуспешен. По-късно става ясно, че газът вероятно е бил приложен недостатъчно дълго и пациентът не е бил напълно „обезболен“. Тази демонстрация временно забавя разпространението на газа. Независимо от това, идеята за използване на упойки вече била поставена. През 1846 г. бившият ученик на Уелс – Уилям Томас Грийн Мортън – демонстрира успешно използването на етерна упойка в хирургията. Това поставя началото на модерната анестезия. Въпреки че етерът временно измества райския газ, азотният оксид остава предпочитан дълго време в стоматологията заради по-бързото действие и по-малкия риск за пациента.
Истинското широко приложение на райския газ в денталната медицина започва през 60-те години на XIX век благодарение на Гарднър Куинси Колтън. Той популяризира използването на азотен оксид в стоматологичните клиники и създава специализирани дентални центрове, в които газът се използва ежедневно. Само за няколко години неговите клиники извършват десетки хиляди процедури с райски газ. За времето си методът е ефективен и относително безопасен.
През XX век техниките за приложение на азотния оксид значително се усъвършенстват. Първоначално пациентите вдишвали чист газ, което крило сериозни рискове от липса на кислород. По-късно стоматолозите започват да смесват азотния оксид с кислород, което прави процедурата по-безопасна. Постепенно се създават модерни инхалационни системи с маски и контрол на концентрацията на газа. Едно от големите предимства на азотния оксид е, че ефектът му преминава бързо. След приключване на процедурата пациентът започва да диша чист кислород и обикновено може почти веднага да се върне към нормалните си дейности.
В съвременната дентална медицина райският газ все още продължава да бъде част от дентални практики. Не служи като основна упойка, а като средство за успокояване, за намаляване на тревожността и страха, особено при деца. Газът действа бързо – още след няколко минути човек започва да се чувства спокоен, отпуснат и по-малко чувствителен към болка. Въпреки това пациентът остава буден и може да комуникира със стоматолога. Методът се счита за безопасен, когато се прилага правилно и под контрол, макар да е със слаб ефект.
