Оток в лицето – дали е от зъб?

В кабинета идва пациент с оток в долната част на лицето и съобщава за „неясни болки“.

Задълбоченият прегледът не посочва находка. Пациентът не споделя за съпътстващи заболявания. Направената рентгенография също не показва зъбен проблем. Съветвате го да посети личния си лекар.

След време същият пациент, в добро видимо състояние, идва за почистване на зъбен камък, което е рутинна манипулация. В края на процедурата започва да изпитва недостиг на въздух и състоянието му рязко се влошава. Медикът от извиканата бърза помощ му поставя антихистаминов препарат, който не дава очаквания резултат. Кортикостероидът също. Ефектът е нулев. Пациентът започва да се оплаква и от остра болка в коремната област. Следва хоспитализация и допълнителни изследвания за алергия, които са отрицателни.

След изследвания се оказва, че въпросният пациент страда от НАЕ – наследствен ангиоедем.

Наследственият ангиоедем (НАЕ) често се бърка с алергия, но за разлика от алергичните реакции пристъпите на НАЕ не се повлияват от стандартни антиалергични медикаменти като антихистамини, кортикостероиди и адреналин. Заболяването се проявява с повтарящи се отоци на различни части на тялото — крайници, лице, корем, както и в областта на гърлото, където пристъпите могат да бъдат животозастрашаващи.

98,7% от страдащите от НАЕ получават отоци в областта на лицето и устата, а 44,3% могат да получат оток на ларинкса. Подобна симптоматика може да бъде провокирана и от изваждане на зъб, почистване на зъбен камък и други стоматологични интервенции. Ето защо за такива пациенти посещението при зъболекар може да задейства невидимите спусъци на заболяването. НАЕ се отнася към групата на редките болести и е моногенно заболяване.

В Европа има пациентски карти на болните от НАЕ, с които те могат да получават бързо адекватна медицинска помощ, защото влошаването на обострено състояние може да се повлияе в рамките на кратко време и е необходима бърза реакция.

Сходството на наследственият ангиоедем с алергични реакции е сред основните причини пациентите да остават без правилна диагноза дълго време. Това може да доведе до неефективно лечение, ненужни медицински интервенции и сериозен риск при пристъпи, засягащи дихателните пътища.

При пациенти с повтарящи се отоци в лицевата област без ясна причина, необясними коремни кризи, липса на ефект от обичайно противоалергично лечение или наличие на фамилна анамнеза за подобни симптоми е важно да се мисли за НАЕ и пациентът да бъде насочен към специалист алерголог. Навременната диагноза е ключова за правилното поведение при пристъп и за изготвянето на индивидуален план за действие.

В България са достъпни терапии, които позволяват заболяването да бъде контролирано. Лечението се реимбурсира от НЗОК.

Въпрос на здравна култура е пациентът да споделя за заболяванията си при посещения в зъболекарския кабинет, а снемането на анамнеза е задължително.