Специфичната инфлация в здравеопазването и финансовият дефицит в сектора
Новини
Специфичната инфлация в здравеопазването и финансовият дефицит в сектора
Финансовият дефицит в здравеопазването: Защо стандартната инфлация е подвеждаща?
Между 2021 г. и 2023 г. доплащането от страна на домакинствата в България е нараснало с приблизително 2 процентни пункта. Експертите от ЕКИП предупреждават, че стандартните потребителски индекси не отразяват реалните разходи на лечебните заведения, което налага въвеждането на нов, специализиран измерител за здравния сектор.
Реален ръст на разходите при медиците
Настоящият модел на финансиране не отразява икономическата реалност. Данните от съсловните организации показват сериозен натиск:
- Общопрактикуващи лекари: 90% отчитат двуцифрен ръст на разходите, а при над 60% увеличението е между 20% и 30% за последната година.
- Извънболнична помощ: Само в специализираната извънболнична помощ разходите са скочили с 13%.
- Компенсация: Лечебните заведения не могат да покрият този ръст, което крие риск за качеството на медицинската дейност.
Демографска криза и човешки капитал
Прогнозите на ОИСР сочат, че коефициентът на възрастова зависимост ще се увеличи почти двойно – от 37% през 2024 г. до 66% през 2060 г. Това налага спешни инвестиции в:
- Производство и задържане на медицински кадри;
- Обучение за работа с нови технологии;
- Рекалкулиране на цените на медицинските услуги съгласно реалната инфлация.
Здравеопазването в ЕС vs. България
България изостава от европейските стандарти по ключови показатели:
| Показател | Данни за ЕС |
|---|---|
| Разход за здравеопазване от БВП | Средно 10% (1,72 трлн. евро за 2023 г.) |
| Инвестиция на човек (+43,7%) | Ръст за периода 2014 – 2023 г. |
| Дефицит на кадри | Приблизително 1,2 млн. специалисти |
Заключение: Според д-р Николай Брънзалов и Аркади Шарков, доплащането от пациентите не може да бъде намалено, без да се увеличи здравноосигурителната вноска и да се осигури адекватен бюджет, отговарящ на демографските реалности.
