Скритата инфлация в здравеопазването

Здравеопазването трябва да отговаря на критериите за достъпност, адекватно финансиране и качество. Анализът на макрорамката на НЗОК обаче показва, че цените в сектора не могат да догонят инфлацията, което води до все по-голямо доплащане в системата. Въпросът за реалната спрямо справедливата цена за обществото остава отворен на фона на растящите разходи за материали и енергия.

През декември 2025 г. се стигна до отлагане на плащанията към лекарите по дентална медицина, което наложи спешни срещи между БЗС и ръководството на Касата. Заявените суми за декември възлязоха на 51 793 572 лв., при предвидени около 35 млн. лв., като отчетената дейност бе с над 33,3% по-висока от предходни периоди.

Бюджетни ограничения и контрол

Поради липсата на нов бюджет за 2026 г., разплащанията се извършват на база 1/12 от предходната година. НЗОК изплати сумите за декемврийската дейност под условие за детайлни проверки на изпълнителите с драстични разлики в отчетите. Целта е създаване на контролни механизми, които да гарантират устойчивост при очертаващата се липса на нов бюджет до средата на годината.

Пътят към устойчиво здравеопазване

Тенденцията в ЕС е насочена към ефективно управление на ресурси, дигитализация и намаляване на неравенствата. Ключовите аспекти включват:

• Превенция и ранна интервенция: Фокус върху профилактиката.
• Достъп до иновации: Ускоряване на достъпа до нови технологии и лекарства.
• Дигитализация: Създаване на Европейско пространство на здравни данни.

Финансова рамка и реформи

България остава на последно място в ЕС по процент от БВП, отделян за здравеопазване, и с най-ниска здравноосигурителна вноска от 8%. За модерно здравеопазване без голямо доплащане е необходимо вноската да се повиши до поне 10%. С оглед на застаряващото население и новите терапии, ефективният превантивен контрол върху разходите е критично важен за стабилността на системата.