През ноември 2025 г, поради липса на преки полети за Сардиния, в началото на пътуването се приземих в Сицилия, най – големият остров на италианския ботуш. Днешната столица Катания води началото си от 8. в. пр. Н. е. Пристигналите тук гърци определили димната завеса на вулкана Етна като навъсени облаци. Никой не подозирал колко огън и лава ще се сипе върху тях в идващите столетия до ден днешен. Разрушаван е девет пъти и отново изграждан.

Отбелязвам символът на града: „Фонтанът слон“. Джовани Вакарани през 1736 сглобява мраморната композиция от слон и египетски обелиск върху гърба му от древния град Асуан. Предисторията е от 3 в. пр. н. е.. Цар Пир от гр. Епир печели срещу римляните с цената на много загуби от своите собствени сили. В тези сили са и 20 военни слона, които умират до един. „Още една такава победа срещу римляните – ние сме загубени!“. Така се ражда изразът „Пирова победа“. Другата ми интересна находка беше най-старият университет в Сицилия, построен тук в Катания през 1434 г.

Не усетих живец в града, макар годишно през него да минават 5 милиона туристи. Древната история и туризмът не са достатъчно равнопоставени на икономиката. Китайските джунджурии и боклуци по улиците изгониха и мен от Катания.

Пиршеството Сардиния

На 10.11.25 г. вече съм в столицата Каляри на втория по големина италиански остров в Средиземно море – Сардиния. Към кралство Италия островът е присъединен през 1861. Преди това от тук са минали иберийци, финикийци, картагенци, римляни, византийци, араби и нормани. Днес сардинците са 1 милион 600 хиляди. Културно разнообразие на фона на умопомрачителни плажове, разхвърляни по 2000 км брегова линия, кристално чисти води, невисоки планини с ниска растителност.

Градовете не са много, но по своему симпатични и по-добре изглеждащи от сицилианските. Каляри, Ористано, Нуоро, Сасари и Олбия са кокетни, подредени, подканващи към кафенетата и местните ресторанти.

Туристическия сезон се простира между май и октомври, а зимните температури се въртят около 10 – 15 градуса. През ноември пазарът беше залят с кактусов плод, нар, ананас, ягодово дърво със светлочервени плодове ухаещи на ягода, мандарини и лимони. Млечните продукти, по вкусни и по евтини от нашите. Зехтин в изобилие. Кафе нямат, но късото еспресо те удря в петите и решаваш, че италианското кафе е световен феномен.

При нурагите, мегалитите и стълбищата към небето

Тук съм съвсем за други неща. Древната археология на Сардиния е с автентичен неповторим отпечатък. Нурагите са напълно уникални – такива конструкции няма никъде другаде по света. Най-добре запазения паметник на нурагическата цивилизация е на 65 км северно от Каляри. Археологическият обект Su Nuraxi di Barumini е най–важният мегалитен нураг.

Су Нуракси е най-големият сред 7000 събратя на острова. Централната му кула се извисява на 27 м., като върховата част липсва. Акустиката сред каменните пространства не остава незабелязана. В начало бях зашеметена от мащаба и мистиката. Прекрачила бях друго измерение. Тези огромни каменни блокове в съвършена прецизност и непонятност!

Свих се в един ъгъл и затворих очи. Ако можех да видя кой, кога и защо, дали бих помогнала на съвремието? Извън масивните стени има нещо като град – лабиринт с остатъци от множество кръгли, плътно подредени една до друга основи. Много впечатляващо за датировка от преди 4000 г. Мисля, че е по старо, но науката сочи бронзовата ера. Само теории определят начина на строеж и предназначение. Не зная защо, но ги оприличавам на лечебници, а Сардиния като голям санаториум.

При морската коприна – висон

На 11.11.25 г. се отправих към курортното градче Сант Антиоко на едноименен остров недалеч от Каляри. Тук се намира музея на морската коприна. За първи път научих, че се казва висон. Последната в Европа, която все още се занимава с изработването на морската коприна е 70 годишната Киара Виго.

За да се създаде висона е необходимо наличието на мидата Pinna Nobilis и Posidonia oceanica, вид морска трева, ендемична за Средиземно море. Мидата произвежда желеобразен секрет, нещо като мъгла във водата, която се обработва до получаване на мокра коприна. Когато била млада Киара Виго се спускала до мидата, при продължителност на престоя 2 минути под вода. Реже се само мъглата около устата на мидата. Прилича на кафеникава брюкселска дантела. Посветени твърдят, че с такава коприна е покрито лицето на Исус Христос.

Домът на феите и Гигантите

Според легенди Сардиния е била дом на гигантска раса. Чела съм за зъбни и костни фрагменти от такива, но не ги видях с очите си. Видях гробницата на гигантите. А как биха се обяснили „Колосите от Монте Прама“? Статуи изваяни от пясъчник с височина 2,5 м. За мен е просто: Те са строели нураги и кладенци. На кой ще му хрумне да вае 2,5 м. статуи, ако никога не е срещал подобен обект?

Видях много долмени и менхири в парк Pranu de Muttedu. Истината е, че под път и над път има археология, но съвременния свят има други по важни дела… Тук видях и двукамерни долмени, такива съм виждала само по островите на Индонезия.

В Северна Сардиния, в района на гр. Сасари, разкопките очакват нураг, но се оказва зикурат, датиран 4 хил. пр. Н. е. Прави впечатление огромното каменно кълбо, сплескано елипсовидно и с непонятни знаци по него, поставено в началото на подстъпа към зикурата.

Отново към 4 хилядолетие пр. Хр. се отнасят каменните гробници, некрополи или дом на феите (домус деджанс), в същия район. В дебелите базалтови скали са изсечени множество просторни помещения. Древна легенда разказва, че ако се преспи на такова място, оздравяваш от болест, забременяваш… Е, нямах време да полегна…

Порто Черво ­ при богатите

С една дума: камък до камък, легенда до легенда, неизвестност до неизвестност… рядко съм виждала толкова археология на едно неголямо място.

Ако решите да почивате изберете щастливия град на Сардиния – Олбия или близкия до него Порто Черво (заливът на елена). Главен център е на 55 километровата курортна ивица, известна като Коста Смералда. Анна ми разказа, че Порто Черво се посещава от две групи хора: първата са милионери и още по големи, а втората тези, които искат да видят как почиват богатите.

Интересна е историята на създаването му. През 50-те години тук няма помен от туризъм. През 1962 г. принц Шах Карим ал-Хусайни, едва на 24 години, основава Консорциумът „Коста Смералда“. Строги правила: Никоя сграда не е по висока от дърветата и околния пейзаж, всички кабели са под земята, всички форми са заоблени, все едно изваяни от вятъра и се сливат с природата.

Днес нищо не е променено. Веднага разпознах меките ирански форми на кокетните вили с бледите пастелни цветове. Във водата останаха очите ми. Кристално чиста и топла. Цели 23 градуса на 14.11.25 г.

Отмятам вълнуващата Сардиния от археологическия и плувен календар. Ако някого съм заинтригувала, добре. Ако не, с писането отново изживях емоцията на пътуването и срещата с неизвестната древност.