Еквадор – в средата на света

Най-близката точка до Космоса, измерена от центъра на Земята, е връх Чимборасо, който се намира в Еквадор

Екваторът е мислената линия, която разделя на равни половини северното и южното полукълба. Това е окръжност с дължина 40 075 696 м. При движението си слънцето пресича два пъти годишно екватора. Това е при пролетно и есенно равноденствие, когато слънчевите лъчи падат перпендикулярно на екваториалната линия, за разлика от нашите ширини. Изгревите и залезите са бързи, само за няколко минутки. Денят и нощта са точно по 12 ч. Относително стабилна температура през цялата година, 30 – 35 градуса С. Тропически климат с по-високи температури и обилни валежи. Екваториалния климат е разделен в два сезона, сух и влажен, но повечето места са влажни през цялата година. На екватора Земята е леко изпъкнала, на полюсите е сплескана. Изпъкналостта на екватора ни отдалечава от ядрото на Земята, има по-малко гравитационно ускорение и теглото намаля с 0.5% в наша полза. Урагани и циклони не пресичат екватора. Те се подчиняват на Кориолисовия ефект. Това е сила създадена от въртенето на Земята, която завихря бурите в Северното полукълбо по часовниковата стрелка и обратно на часовниковата в Южното полукълбо. На самия екватор тази сила изчезва. На север урагани, на юг циклони, но нищо на екватора.

На тази линия са разположени основно океани: Тихи, Атлантически и Индийски. Сушата е включена в 13 държави от Южна Америка, Африка и Азия, като на две от тях – Малдиви и Кирибати, екваторът докосва само териториалните води. Остават 11. За една от тях искам да разкажа. Има няколко абсолютни отличителни белези:

Еквадор – единствената държава в света, кръстена на географската линия, която минава през нея. Намира се в Северозападна Южна Америка. Преди инките по крайбрежието на Тихи океан и Андите са властвали – валдиви, моче, кито, кара, каньяри… Империята на инките, която ги завладява просъществувала само 93 г., до идването на испанските конкистадори през 1532. Брутално затриване на една древна култура и 300 г. мъки в борба за оцеляване.

Идва 17.01.1819 г., когато Симон Боливар обединява днешните Венецуела, Колумбия, Панама и Еквадор под името Велика Колумбия. Целта е била да се интегрира Латинска Америка срещу колониалното влияние. Вътрешните противоречия, регионалните конфликти и политическата нестабилност водят до разпад на конгломерата в периода 1830 – 1831г. В този разпад изгрява шанса за създаване на собствена държава. Пред света предстои да се заяви нова идентичност и ново име. Географията е политически избор. Решението за държава ,,Екватор“ е много необичайно за времето си, но попадението е на 100 %. Вместо обичайните исторически личности, племенни имена или на региони, те се кръщават на самата линия на екватора. Ясно заявена позиция за модерна, разпознаваема и различна от съседните. Екваторът е еквивалент на равновесие и свързаност между севера и юга. Името ,,Еквадор“ съчетава география, икономика и политика.

Второ: Поради формата на Земята, най-близката точка до Космоса /измерена от центъра на Земята/ е връх Чимборасо, който се намира в Еквадор.

Трето: Популярният им туристически обект ,,Mitad del Mundo   /,,Средата на света“/ отбелязва екватора и можеш с единия крак да си в северното, а с другия да си в южното полукълбо.

След дълги полети и прекачвания на 04. 04. 2026 г съм в Еквадор, включващ част от Андите, част от Амазонската джунгла, Тихоокеанско крайбрежие и Галапагоските острови.

Разказът ми ще бъде сбор от разказите на многото местни гидове, на водачката Мария Сиракова, живяла 15 г. в Латинска Америка и моите емоции.

 

Орхидеи и какао

 

Еквадор е първата държава, която записва правата на природата директно в конституцията на страната от 2008 г. На практика това означава, че екосистеми, реки, гори… или природата имат собствени права като юридически субект. Отделен човек, общност или организация могат да заведат дело в защита на природата. Държавата е задължена да опазва природните си ресурси. Някога предколумбовите народи са живели в абсолютна хармония с вятър дъжд, слънце, луна, планина, река… Те никога не са разбрали защо земята трябва да има собственик в лицето на испанците. Ритуалът за обработката за земята по склоновете на Андите и крайбрежието е бил свещен. Явно дълбоко загнезденото минало се реализира по модерен начин в съвремието. Много съм впечатлена. Еквадор се цитира като пример в екологичното право. Боливия, Колумбия, Нова Зеландия и Индия следват Еквадор, но имат само  закони, с които се защитават определени природни субекти, най-често реки. Много по-високо стои конституцията.

Тази шарена тропическа страна е 2,5 по голяма от България, но с 18 200 000 жители. Средната възраст е 26 години срещу нашите 43.

Беше отбелязано, че захарният диабет е доста често срещано явление. Веднага се загледах по консумацията на банани, които са навсякъде. Не си падам много по тях, но ги ядох на супа, печени пържени и най-много на чипс. Всеки четвърти банан по света идва от Еквадор. Те са най-големият износител.  В момента са засегнати от геополитиката, защото ключовият им пазар с Русия е проблем. В България проверих данните и се оказа, че в Еквадор диабета засяга 8-10% от хората, а в България 8-12%. Не зная какво да кажа. И банани нямаме…Започнах с бананите, но най-големият източник на приходи остава петрола. Не видях рафинерии, те са в дълбоката джунгла. Някой от гидовете отбеляза, че в името на петрола се унищожава част от джунглата, но се надявам правосъдната им система да реагира.

На трето място е производството на скариди. Световни лидери в износа им. Определени са като най-важния морски дар. Основен пазар е Китай.

Четвъртото място е за цветята. 18 000 вида. Даже не мога да си представя! Най-вероятно прекрасния климат определя бурното им развитие. Водят орхидеите и розите. Единият гид каза, че имат 4000 вида орхидеи, а друг каза 2000 вида. Слагам средно 3000… огромна цифра! Покриват пазарите на Европа и САЩ.

Следва висококачественото им какао/,, fine aroma cacao”/. Една малка плочка от него струва 150 евро. Досега данните за най-старото какао бяха от Мексико – на 4 000 г. През 2018 г. археолози откриват в района на днешен Еквадор следи от какао в керамични съдове с възраст 5300 г., чрез радиовъглеродно датиране и химичен анализ. Това е най-старото убедително доказателство за употреба/обработка на какао в света/. Вероятно какаото е било опитомено в Амазония и после към Централна Америка. При маите е свещена напитка. В Мексико е свещена валута, а в Европа е сладък десерт. Лично аз предпочитах пресен сок от маракуя, манго или папая, но навсякъде се пие горещ шоколад.

Основната валута на страната е американския долар. Тя е въведена през 2000 г. след разтърсваща банкова криза през 1999 г. В днешно време 40 процентното селско население още помни кризата и се въздържа да ползва банките. Изцяло са зависими от САЩ. Средната работна заплата е 482 $. Петдесет процента не са осигурени и не ги лекуват. Те са в сивия сектор. Изключително малко помощи за населението.

Интересна но суха материя. Малко да попътуваме, да разгледаме столицата Кито. Кръстена е на едноименно племе, преди испанците. Втората в света след Ла Пас по височина. Уж по една дълга долина, но все пак на 2800 м. Много по-подредена от другата висока столица. Разпростира се на цели 69 км. и побира почти 3 милиона в града и още около милион наоколо. По време на Ковида са загубили 700 000 души. Един от големите градове на Андите. Никак не ми хареса кафето, особено черното американското. Трудно разбрах причината. Тук в Кито водата кипи при 90-92 градуса. Причината се крие в ниското атмосферно налягане по високата планина. Това на практика води до: яйцата се варят по бавно, кафето и чая извличат по-малко вкус и готвенето отнема повече време. Ето, затова се пътува, за да разбера, че колкото по-високо се изкачвам, толкова водата завира по-рано!

Когато идват през 1534 г. испанците заварват прекрасен град на инките, но го опожаряват и строят наново. Католическите църкви са много. Навсякъде се носи испанска реч, но Мария разказва, че втория език е кичуа, а не кечуа, както в Боливия. Разликата е била малка. Има още 13 диалекта. В Амазония се говори шуар.

От Чимборасо до Еверест и седем тона злато

Базиликата Voco Nacional е впечатляваща неготическа сграда не само в Кито, но и в цяла Южна Америка. Много кули и остри арки. Отвън прилича на замък, в сивкави цветове.

Вътрешни и външни стълби водят до мирадор, за 360 градусов поглед върху столицата. От тук ясно се вижда вулканът Котопакси – сред най-високите, снежни, активни в света и Андите, 5897м. Легендата разказва, че вулканът е избухнал при идването на испанците и Монтесума, който разчел изригването като знак, не се съпротивлявал. Испанците са построили много католически храмове с цел християнизиране на местното индианско население. Завладявали южноамериканските земи в името на краля. Кралят я дава на завоевателя заедно с местните хора. Робски труд. Испанците изтеглили местните от планините с обработваемите тераси и ги набутали в мините или на тръстиката. Поголовна смърт или съществуване. Да, донесли са цивилизацията, но колко поразии, колко жертви. Насилието май винаги го е имало и дали винаги ще го има? Да се върнем на площадката.

На 150 км югоизточно от Кито се издига връх Чимборасо, 6268 м. Ето, това е най-близкото място до Космоса, защото сме на най-изпъкналата част на Земята. Мерено от центъра на земята, Чимборасо е доста по висок от Еверест. При ясно време се вижда. Чудесиите на този свят нямат край!

Църквата на Обществото на Исус е най-известната в Кито. Много злато, много нещо! Това произведение на бароковата култура е покрито със седем тона злато. Строена е 160 години. Предполагам последните строители са забравили какво е задал Игнасио Виола при започване на строежа. Индианец и католическа църква, но времената се променят и в храмовете винаги има хора. По улиците на столицата индианки, с много пъстри одежди продават плодове и зеленчуци. Гидът ми обясни, че те живеят в нещо като комуни извън Кито, отглеждат и продават в града, за да се издържат. Помощи от държавата почти не получават. Жалко!

,,Mitad del Mundo“ – центъра на света

Пътувам към центъра на света или ,,Mitad del Mundo“. Уж беше на 26 км от Кито, но аз не можах да отбележа край или начало. Приятно подредено покрай основния път пресичащ населената долината от 69 км. и хоп пред ,,Центърът на света“.

Музеят на слънцето предлага точните GPS координати на екватора. Предлагат се различни физични експерименти, които доказват, че сме на нулата. Например: На един метър в Северното полукълбо вода с плуващи в нея листенца, изсипана в оттичащ се съд се завърта по посока часовниковата стрелка. На един метър в Южното полукълбо, шепата листенца се завъртат по посока обратна на часовниковата стрелка. Точно на нулевата линия, водата с листенцата оттича директно без завъртане. Разбира се Ефекта на Кориолис важи с пълна сила за урагани и циклони, но и тук с очите си видях ефекта. Видях как гида закрепи върху пирон сурово яйце, точно на нулевата линия.

Туристическият център предлагащ възможността да стоиш с единия крак в Северното, а с другия в Южното не се пропуска от нито един турист. Интересно е, когато със сестра ми сме една до друга, но все пак тя е в обувката на Южното полукълбо, а аз съм в Северното. Едно време индианците не са знаели кога пресичат центъра, но са имали идентичност. Днес знаят къде е ,,центърът“, но точно като мен влизат в етнографския музей на комплекса за да видят как са живели и кои са били дедите им. Впечатли ме живота на племето шуар, със скалпирането. Гуарани, което означава свободен човек, ловуващи голи, но предпазващи пениса си с въжена бримка и според статуса белязани с обема на обеците. Кито и кара погребват в ембрионална поза. Най-много ме грабна моделът на селска къща, в която има отделно малко помещение/квадрат със страна 2 м./, за отглеждане на морски свинчета. Нещо като лабиринт с дупки, пътечки и суха трева. Те се плодят като зайците и са любима храна на южноамериканците. Свинчето го наричат куй. Навсякъде го предлагат и консумират печено.

Сред многото магазинчета с шаренийки намерих местенце, от където си купих диплома, че съм пресякла точно тук екваторът. В Кения, също на екватора, пък и на много други места дипломата ми се връчваше, нещо като заслужена придобивка, но тук се почувствах, точно като онези, които са без много багаж в главата и се сдобиват по най-различни начини с хартиената, но ценна придобивка.

Посетих къщата на световно известния художник Oswaldo Guayasamin /1919- 1999г/. Вдъхновен от социалните проблеми на своето време рисува дълбоко докосващи измъчени лица, ръце и детски тела. При безредиците в Еквадор през 20 век се избиват много деца. Нечовешкият труд в сребърните мини на Потоси погубва много индиански животи. Тези два фактора са основните за публичното отказване на Освалдо от Бог. Не приема определението на испанците, че хората служат на Бог за да властват над природата. Смело и достойно на 20. век!

На 07.04. 26 съм в центъра на третия по големина град, Куенка. На излизане от хотела Ваня, медицинска сестра от Виена подкани за снимка, по случай празника на медицинския работник. Наредихме се със сестра ми до новата ни приятелка, проф. Анна Кънева, детски кардиолог и няколко момичета от фармацията. За другите не зная, но аз няма да забравя този ден. Винаги съдбата ми е поднасяла хубави и лоши изненади, за които съм благодаряла, но денят отново криеше съвсем неподозирана трагикомична случка.

 

Куенка – рай за пенсионери

 

Първо да разкажа за този прекрасен град. Население към милион, ситуиран на височина 2500м, най-сигурен, мек климат осигуряващ вечна пролет, без замърсявания, най-много заводи за керамика и текстил, добри университети и болници, най-висок стандарт на живот. Центърът е под егидата на ЮНЕСКО. В Куенка живеят 30 000 чужденци, пенсионери. Всеки би могъл да живее там, добре е! Производството на панамски шапки е отличителен белег. Редно е да се наричат еквадорски шапки от Куенка. Ето историята: Когато се строи Панамския канал, за строителите е трудно. Жегата и влагата не прощават. Един от първите елементи включен в строителната битка е защитната дишаща шапка с тънко влакно от палма. Добър избор. След време започва износ към Европа. Шапките са в сандъци. Всеки сандък минал през Панамския канал получава печат ,, Панама“ получателите в Европа ги наричат панамки. Накупихме си панамки, еквадорки де!

В околностите на града, по точно на 80 км. се намира Ингапирка, най-запазеният археологически обект на инките в Еквадор. За съжаление не достигнахме до него, защото имаше свлачище. Минахме през долина недалеч от Куенка, където бивше свлачище е затрило много села по поречието на река Томевамба. Е, не ми беше приятно, че изпускам археологически обект, но срещу природата няма мърдане. Задоволих се със запазени фрагменти от канализацията на инките в централната част на стария Куенка.

В селата около големия град се практикуват много занаяти, филигран – сребро, керамика, тъкачество и др. Има много хубави къщи на еквадорци, работещи навън. Къщите пустеят, защото поверието не позволява на близки роднини, дори майка баща да живеят в тях, само духът на строителя собственик, може да обитава построеното.

 

В търсене на зъболекарски кабинет

 

Винаги когато обикалям по света се заглеждам по кабинети на колеги, гостувам на случаен принцип и после ви разказвам. Когато свърши обиколката в стария град вече си бях набелязала кабинет, в самия му център. Не съм добре с ориентацията и попитах сестра ми дали ще дойде с мен и колко сме далеч от първия обект, до който фиксирах кабинета. Тя не само заяви готовност, но попита местната водачка, дали по-наблизо няма зъболекарски кабинет. Нови упътвания и сестра ми пое с бодра крачка пред мен. Радвах се, че е напълно съпричастна към творческите ми писания. Вместо по магазини и капанчета ние търсим колега. Намерихме кабинета, но ударихме на камък. Може би повлиян от техните католически празници в тези дни, колегата още почиваше. Силно бях изненадана, когато сестра ми ме попита дали мога да се ориентирам към първия кабинет, който бях фиксирала. Имахме само час и половина до набелязан час за тръгване. Предстоеше пресичане на Андите към Тихоокеанското крайбрежие. С бързи крачки се отправихме в обратна посока. След 15 минути се озовахме в приятна чакалня на ортодонтски кабинет. Колегата Barrera работеше. Аз си гледах  часовника, но сестра ми седна спокойно. Зная, че всички ортодонти са спокойни, но се молех да имаме повече време за разговор. Колегата изпрати пациента, ние се изправихме, но милата ми сестра ме изпревари, изправи се пред него и започна без заобикалки. За мен светът се завъртя на бавен каданс. Все едно чувах през тръба. Тя обясняваше как в България не е намерила време да извади един безобиден мъдрец и как сега се налага да се дръпне… Майко мила, може би не разбрах английския изказ, това истина ли е? Когато колегата Баррера се смути, на мен съвсем ми потънаха гемиите. С лош английски той ясно каза, че не е хирург, а само ортодонт. Ооо, сестра ми се напери и каза: ,,Но тя е“! И посочи мен! ,,Господи това ли заслужавам!“ си казах аз. Тя седна със замах на стола. Колегата се мъчеше да закотви карпулата и се успокояваше сам. Сестра ми му даваше указания, с които още повече го стресираше. Опитът с анестетика беше абсолютен неуспех. Вече на мен беше посочена карпулата. Искаше ми се да забия една синя или зелена игла направо през мандибулариса и да си отмъстя за ситуацията, в която се намирах. Представих си всички усложнения и минах през парафарингеално, птеригомандибуларно до сублингвално пространства. Двете дори антибиотик нямахме в куфарите. Ако е успокоение, че на всеки 100 м има аптеки… Не, нищо не ме топлеше, исках да и тегля един бой и да се приключва. Моята упойка веднага я сграбчи. Наистина бях пред припадък, когато видях клещите. Представете си една голяма кука на Ней, която ще обхване мъдреца под екватора, една дръжка и не зная с какви движения ще го изтегля. Оперирала и извадила съм хиляди мъдреци, но никога не съм знаела, че в Южна Америка, в Еквадор, в гр. Куенка, в ортодонтски кабинет, с кука на Ней ще тегля мъдрец на собствената си сестра и най-близък човек и след половин час ще тръгна да изкачвам Андите и като нищо ще подмина 4000 м. Снимахме се, не разбрах дали знае къде е България, но съм сигурна, че няма да ни забрави. Не помня как се добрахме до хотела. Бяхме последни. ,,Смей да кажеш на някого!“, звучеше като ,,благодаря“ от страна са сестра ми. Обичам живота си, обичам тези пикантерии случващи се само на тези, които умеят да ги преживеят, да ги преразказват и да им се надсмиват. Обичам пътуванията, защото и те ме обичат!

 

(Следва останалата част от пътеписа на д-р Н. Читалова)