Проф. Николай Янев: Българската лицево-челюстна хирургия разполага със съвременни възможности, но финансирането я поставя в неравностойно положение

Мнение

Проф. Николай Янев: Българската лицево-челюстна хирургия разполага със съвременни възможности, но финансирането я поставя в неравностойно положение

Според проф. д-р Николай Янев българската лицево-челюстна хирургия (ЛЧХ) като експертиза и технологии е напълно съпоставима със световните стандарти. Основният проблем обаче не е в уменията на специалистите, а в начина, по който се финансира лечението у нас.

Сложна специалност с ограничен достъп

Лицево-челюстната хирургия е специфична област, която обединява медицината и денталната медицина и обхваща широк спектър от състояния – травми, онкологични заболявания, вродени и придобити деформации, възпалителни процеси и други патологии в областта на лицето, устната кухина и шията. Въпреки това специалистите с болнична практика са малко, а клиниките са концентрирани основно в няколко големи града.

Липсва и публичен регистър с ясна информация за броя на специалистите, тяхната квалификация и продължаващото им професионално развитие. Това води до неравномерен достъп до специализирана помощ в различните региони на страната.

Проблемът с медицинските изделия

По думите на проф. Янев, в алгоритмите на клиничните пътеки – включително при онкологични и травматологични случаи – не е предвидено заплащане на необходимите медицински изделия. Това означава, че импланти, пластини и винтове за костна фиксация не се покриват от публичния фонд и често се заплащат от пациентите.

Така се създава парадокс – държавата може да финансира скъпоструващо лечение в чужбина, включително с медицински изделия, но същото лечение в България остава частично или изцяло за сметка на пациента. Освен финансовата тежест, това поставя лекарите в неудобната ситуация да обясняват защо се налага доплащане, което може да подкопае доверието още в началото на терапията.

Цени и пазарни ограничения

Цените на медицинските изделия варират между отделните болници и не са централизирано регулирани. Всяко лечебно заведение ги закупува от доставчици и ги предоставя на пациентите по договорени цени. Поради малкия и ограничен пазар броят на фирмите-доставчици е ограничен, което допълнително влияе върху крайната стойност.

В резултат се получава ситуация, при която високоспециализираната хирургия е финансово неизгодна за болниците, тъй като клиничната пътека осигурява еднакво финансиране както за сложни, така и за рутинни операции.

Индивидуални импланти и 3D технологии

Съвременната лицево-челюстна хирургия разчита на дигитално планиране, 3D моделиране и производство на индивидуални импланти от биосъвместими материали. По думите на проф. Янев, в България вече има натрупан сериозен опит и технологичен ресурс за прилагане на тези иновации, което позволява лечение на сложни случаи на високо ниво.

Използването на персонализирани решения дава възможност за максимално точно възстановяване на анатомията на пациента и често е по-достъпно у нас, отколкото ако лечението се търси в чужбина.

Ролята на изкуствения интелект

Навлизането на изкуствения интелект в хирургията засега има предимно подпомагаща функция – например при първоначално сегментиране на образни изследвания. Крайното решение и отговорността обаче остават изцяло в ръцете на специалиста.

Все по-често пациенти търсят информация чрез ИИ системи и идват с предварително генерирани въпроси и притеснения. Понякога това води до объркване, излишни изследвания или забавяне на лечението, ако се разчита повече на алгоритъм, отколкото на професионалната медицинска преценка.

Сравнение с британската система

Проф. Янев посочва като пример британската здравна система, където финансирането отчита сложността на конкретната интервенция и съпътстващите заболявания на пациента. Това стимулира болниците да привличат висококвалифицирани специалисти и да извършват комплексни операции.

В България обаче финансирането по клинични пътеки често не отразява реалната тежест на случая. Така сложните операции могат да се окажат финансово неизгодни за лечебните заведения, въпреки високата експертиза на екипите.

Заключение

Според проф. Николай Янев българската лицево-челюстна хирургия има потенциал и технологична база да предоставя лечение на световно ниво. За да бъде този потенциал напълно реализиран, е необходима по-адекватна регулаторна и финансова рамка, която да отразява реалната сложност на съвременната хирургия и да гарантира равнопоставен достъп на пациентите до модерни методи на лечение.

Визитка

Проф. д-р Николай Янев, дм, дмн, е лицево-челюстен хирург и университетски преподавател. Практикува в УМБАЛ „Медика“ – Русе и МБАЛ „Европа“ – София и е професор по хирургия към Русенския университет „Ангел Кънчев“. Професионалните му интереси са насочени към онкологията на лицето и шията, лицевия травматизъм, ортогнатната хирургия и реконструктивните техники с използване на триизмерни дигитални технологии.

По публикация в медия.