Бащата на съвременната стоматология

автор: Владимир Панов

Greene Vardiman Black е една от най-значимите фигури в историята на денталната медицина. Често наричан „бащата на модерната стоматология“, той играе ключова роля за превръщането на зъболечението от занаят в научно обоснована медицинска дисциплина. Неговите изследвания, методи и класификации поставят основите на съвременната научна дентална практика и се използват и до днес.

Greene Black е роден на 3 август 1836 г. близо до Уинчестър, щата Илинойс, САЩ, в семейство на фермери. Детството му преминава в селска среда, където развива силен интерес към природата – растения, животни, природни явления. Като дете той не проявява особен интерес към образованието, предпочита наблюдение на природата. Това любопитство обаче по-късно се превръща в основа на неговия научен подход. На 17-годишна възраст започва да изучава медицина под ръководството на своя брат, д-р Томас Блек. Това обучение му дава основни знания по анатомия и физиология, които по-късно се оказват изключително ценни за развитието му като зъболекар. Военният му опит по време на Гражданската война допринася за изграждането на неговата дисциплина, наблюдателност и аналитично мислене.

През 1857 г. Black среща д-р J. C. Speer, който го въвежда в денталната медицина. По това време стоматологията е била част от медицината, но далеч от науката. Той вярвал, че стоматологията трябва да се разглежда като професия, която е независима от медицината, но равностойна на нея. Той учи за зъболекар в продължение на 20 месеца – нещо обичайно по онова време. След кратък период на стаж той открива собствен кабинет в Уинчестър. Преподава в Стоматологичния факултет на Университета на Айова, започвайки от 1890 г., преди да се премести в Чикаго. През този период се оформя като професионалист – той не само практикува, но активно изучава и експериментира, което го отличава от повечето зъболекари по онова време. В Джаксънвил Black започва систематични изследвания в областта на стоматологията. Той не се задоволява с практиката, а се стреми да разбере научните принципи зад заболяванията и лечението. По-късно става преподавател в Университета на Айова, а след това и професор и декан. Като преподавател той оказва огромно влияние върху обучението на бъдещите стоматолози, като въвежда научен подход и стандартизация в образованието.

Един от най-значимите приноси на Black е създаването на т.нар. „класификация на кариесните лезии“. Тази система разделя кариесите на различни класове според тяхната локализация и се използва и до днес. Тя позволява по-добра диагностика, стандартизирано лечение, ефективна комуникация между специалистите.

Black формулира основни принципи за подготовка на зъбите преди обтуриране. Най-известният му принцип е разширяване на кавитета с цел предпазване и предотвратяване на бъдещ кариес. Макар че съвременната стоматология е по-консервативна, този принцип е оказал огромно влияние върху развитието на терапевтичните методи.

Black извършва продължителни изследвания върху денталните амалгами и през 1895 г. създава „балансирана амалгамена формула“, която се превръща в стандарт за десетилетия.

Той също така разработва методи за тестване на твърдостта на материалите, стандартизация на инструментите, подобряване на издръжливостта на обтурациите. Патентова и усъвършенства редица стоматологични инструменти, включително механична зъбна бормашина, устройства за измерване на силата на захапката-гнатодинамометър, микротоми и други научни инструменти. Той е един от първите медицински специалисти, които въвеждат азотен оксид като анестетик в стоматологията. Изучавал е заболяванията на устната кухина и е правил наблюдения върху влиянието на киселинната или алкалната среда върху зъбите. Изучавал е тъкани и е правил свои собствени микроскопски проби. Тези нововъведения значително подобряват ефективността и точността на лечението. Не само проправя нови пътища в областта на стоматологията, но проектира лодка с такелаж, като страст към природата и детството си, като я нарича „Микроб“.

Автор е на над 500 научни труда и няколко фундаментални книги, сред които – Dental Anatomy (1891), Operative Dentistry* (1908). Тези трудове се използват десетилетия наред като основни учебници.

Приносът на Black е толкова значим, че развитието на стоматологията често се разделя на три периода: 1. Преди Black – емпирична практика без научна основа; 2. По време на Black – въвеждане на научни принципи; 3. След Black – развитие върху неговите основи. Неговата статуя може да бъде намерена в най-южния край на Линкълн парк в Чикаго, на Норт Авеню. Той е част от  Международната зала на славата на стоматологията на Академията Пиер Фошар.

Д-р Блек е казвал на своите студенти, че „Професионалистът няма право да бъде нищо друго освен непрекъснат студент“ – тенденция за продължаващо дентално образование, важаща и в наши дни. Превръща стоматологията в научна дисциплина и я издига до нивото на медицинска професия. Остава една от най-влиятелните личности в медицината. Неговите научни открития, методи и преподавателска дейност оформят основите на съвременната стоматология. Той не просто подобрява практиката – създава цяла научна система, върху която се гради денталната медицина и днес. Именно затова заслужено е наричан „бащата на съвременната стоматология“.